Омиле ми, че вдигат паметник на великата Гюрга Пинджурова

Трънчани решили да вдигнат паметник на знаменитата си съгражданка – певицата Гюрга Пинджурова.

Омиле ми, както пее Гюрга в песента за Ягодица, като разбрах това.

Омиле ми, защото ние, българите, по начало имаме „чудното“ свойство бързо да забравяме и най-свестните си /и светли/ сънародници, които вече са отишли в онзи, „по-добрия свят“, а живите, заслужили към нацията, чакаме да се… гътнат, за да забравим и тях.

Хубаво би било своеобразният почин на трънчани за съхраняване на националната памет да се развие и да бъде прилаган навсякъде в България, където са се раждали велики българи, а не да гледаме апатично как се рушат, например, родните им къщи, както става с къщата на маестро Георги Шагунов в Бургас.

За онези, които не знаят /ясно защо/ кой е Шагунов, припомням: композиторът, който създаде знаменитите маршове „Един завет“, „Покойници“, авторът на „Химн на Независимостта“ и на стотици още значими произведения. Освен постиженията си в музиката, военният диригент и един от първите капелмайстори у нас има големи заслуги за развитието и на…спорта в града.

И, виждате ли, родната къща на този бележит бургазлия се руши!

Пак за кажем: няма да е в повече, ако родолюбивите действия на трънчани станат заразителни и, макар и втренчени днес в собственото си оцеляване /или в егоистичното си благополучие/ се опитваме да не забравяме все пак какво е било вчера, за да сме наясно какво ни чака утре.

На снимката: Гюрга Пинджурова

 

 

 

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.