Трудовата повинност ще свърши работа за циганите

Подкрепям идеята на вицепремиера Красимир Каракачанов за въвеждане на трудовата повинност като един от начините за интеграция на циганите.

Не знам как ще стане с безплатните аборти за циганките, които имат повече деца, но съм сигурен, че задължителният общественополезен труд за мъжете цигани ще свърши работа. Заедно със спирането на помощите при „отказ от образоване, от придобиване на трудови навици и квалификация, както и при липсата на видим напредък по социализиране и интеграция“, както и да звучи всичко това от проекта за концепция на вицепремиера.

Но да се върнем на трудовата повинност, към което понятие Каракачанов прибавя и прилагателното „образователна“ – за пълнолетните цигани, които отказват да завършат основно образование, но ще бъдат задължавани да го направят.

И друга теза звучи добре: да бъдат задължавани циганите, които нямат жилище, да участват при построяването му, но когато правят административни нарушения, да си „плащат“ за това като работят „повинно“.

Не би било лошо, обаче, да се върнем към доказалата ефективността си форма на ангажиране на младежите цигани, които едно време, когато съществуваше Трудовата повинност, наречена после Строителни войски, не само отбиваха там военната си служба, но имаха възможност през тези две години да усвоят някоя професия – зидаро-мазачи, кофражисти, арматуристи, механизатори, шофьори на строителни машини даже и пр. И доста млади хора от този етнос /както и от турския, а и от всички други, разбира се/ не само се връщаха после в „цивилизацията“ със съответните /и документирани/ професионални умения, но повечето от тях ги използваха в по-нататъшния си живот. И я имаше до голяма степен тази пуста интеграция, за която днес се тюхкаме, че не става.

Александър Стамболийски, като министър-председател, създаде Трудова повинност през 1920 година, притиснат от тежки обстоятелства – силно ограничителните клаузи на Ньойския договор /1919 г./, но пък този ход на земеделския водач се оказа изключително ефективен и полезен за страната. И действаше добре до онзи „демократичен“ момент, когато политици „умници“ решиха да унищожат Строителни войски.

Що за хрумване беше това? Та не построиха ли момчетата, служещи в тези войски – българи, цигани, турци и пр., половин България!? Освен това оплакванията, доколкото ги е имало навремето от тази „повинна“ срочна служба, със сигурност не бяха повече от оплакванията от „гонките“ в т. нар. „чисти“ армейски поделения. От извършваните, но не огласявани извращения, по частите, например, в т. нар. кашимерски „бермудски“ триъгълник – Елхово-Грудово-Звездец.

Така че дано Каракачанов и ВМРО успеят да наложат интеграционните си идеи, но ако успеят, в което, за съжаление, се съмнявам, програмите за професионална квалификация трябва да са задължителни – да няма прошка за никого от този „артистичен“, но трудно социализиращ се, етнос. Кяр ще е дори, ако повечето от най-младите му представители се научат поне да четат, придобивайки някаква квалификация и отдалечавайки се така от престъпната си среда на просии, кражби, измами, изнудвания, на търговия с деца, наркотици и прочее отвратителни действия.

Каракачанов настоява и за „разграждане на клановите структури и за намаляване на влиянието на главатарите“.  Правилно, но това трябва да се прави успоредно с въвеждането на трудово-образователната повинност и със създаването на още доброволни отряди за неизбежна отбрана.

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.